"Защо кукуригат петлите"

Защо кукуригат петлите

Някога петлите били мълчаливи птици. Лягали си вечер рано и се събуждали, като изгреело слънцето. Живеели си тихо и спокойно и ако не били буйните им опашки и червените гребени, трудно било да ги различиш от кокошките.

Веднъж в околностите на птичата държава се появил опасен крадец. Той бил най-големият враг на кокошото племе и носел чудноватото име Кукуригу.

Едно младо петле, което обичало да скита до най-отдалечените краища на държавата, първо научило за крадеца. През една нощ то чуло в съня си тихи стъпки, сепнало се и надало вик, колкото му глас държал:

— Кукуригуу!

От вика му се събудили неговите съседи.

— Какво има бе? — попитали го те. — Какво те е прихванало посред нощ, та се дереш?

— Кукуригу обикаля наоколо. Чух стъпките му.

— Вижте му ума! — казали недоволни старите петли. — Сънувал нещо и ни буди, за да ни разказва сънищата си… Хлапе такова!

И му се скарали:

— Я да спиш, че утре ще ти проскубем опашката!

Тази нощ Кукуригу не посмял да влезе в кокошарника. Още разучавал през кои места да извърши нападението. На другата нощ отново бил на същото място. Петлето чуло в съня си стъпките му и пак разбудило с вик целия кокошарник:

— Кукуригууу!… Да внимаваме, братя! Кукуригу дебне наоколо!

— А бе ко-ко-кой му позволи на този малчуган да ни разваля съня? — възмутили се петлите. — Заслужава утре да го викнем в Съвета на старейшините и здравата да му опънем гребена!

— Повярвайте ми — казало нажалено петлето. — Може да ни се случи нещо лошо…

— Лошо! Ти ще ни учиш кое е лошо! Вчера излязло от черупката си!

Крадецът чул, че птиците са будни, и този път се отказал от намеренията си.

На третата нощ петлето, което имало много тънък слух, пак усетило, че Кукуригу е пристигнал. То събрало всички сили и извикало три пъти името му. Петлите и кокошките го чули, но се направили на заспали. „Нека си вика — мислели си те в полусън. — Широко му е около врата, па се чуди какви щуротии да измисли…“

И те не помръднали. А в това време Кукуригу се вмъкнал при тях с голям чувал, започнал да им извива вратовете и да ги хвърля в чувала. Сънените птици дори нямали време да кръкнат.

Зачудило се петлето как да разбуди своите братя и сестри. По едно време разперило криле и започнало да пляска с тях. Плесне веднъж и извика: „Кукуригу!“ Плесне пак и пак извика.

Най-подир петлите се разсънили, почнали и те да пляскат с крилете си и да викат името на крадеца. Вдигнал се страшен шум. Кукуригу грабнал чувала и — дим да го няма!

На сутринта птиците видели, че половината от тях били задигнати. Попаднал в дълбокия чувал на Кукуригу и целият Съвет на старейшините.

Тогава се събрали и решили да си изберат нов съвет. Предложили петлето за председател, но то отказало — повече обичало да скита на свобода из широката държава, отколкото да заседава.

Все пак в негова чест било взето решение всяка нощ петлите да се будят по три пъти, да си разказват какво са сънували и да извикват с ясните си гласове: „Кукуригу!“

И така до ден днешен.

По Георги Мишев